Произведения

12 мита в българската история - Предговор
12 мита в българската история - 1. Митът за прародината, расовия тип, бита и културата на древните българи
12 мита в българската история - 2. Митът за датата (681 г.) на образуването на българската държава

Старши научен сътрудник II-ра степен д-р Божидар Димитров Стоянов е български историк, доктор по история и министър без портфейл в 87 правителство на България. Сътрудник на бившата Държавна сигурност в качеството си на агент.

Божидар Димитров е роден в на 3 декември 1945 година в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия. През 70-те години на 20 век е допуснат да проучва архивите на Ватикана, което може да се оцени като голям успех в епохата на т.нар. „Студена война“.Проф. Иван Дуйчев отбелязва за Ватиканските книжни фондове: "трябва да се помни, че /.../са направени вече отдавна широко достъпни на изследвачите, независимо от тяхната национална принадлежност и вероизповедание" (Ив. Дуйчев. Ръкописи и документи от Ватикана като извори на българската история", списание "Проблеми на културата", бр. 4, 1979, с. 69). Твърди се, че това става чрез протекциите на покойните вече Людмила Живкова и Александър Фол, и по-точно — на личните връзки на нашия византинист и медиевист — акад. Иван Дуйчев във Ватикана, датиращи още от средата на 30-те години. По това време Божидар Димитров е сътрудничил на бившата Държавна сигурност в качеството си на агент.

През декември 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей (НИМ). Обвиняван е, че по това време допринася за уволнението на директора на управление „Музеи и галерии“ в културното министерство Алберт Бенбасат по време на управлението на Жан Виденов, като обвинил Бенбасат в участие в организиран незаконен износ на паметници на културата и произведения на изкуството. Като директор на Национален исторически музей, през 1997–1998 г., има задочен конфликт с президента на Република България Петър Стоянов по повод връщането в Зографския манастир на черновата на „История славянобългарска“, написана от отец Паисий Хилендарски. В резултат на което — през лятото на 1998 г. договорът му в НИМ е прекратен от министъра на културата Емма Москова.

В началото на 1998 се прави опит да бъде забъркан в секс скандал заради негово интервю от 1995 г.

Препитава се като свободен журналист в Бургас и София през периода 1998 – 2001 г. „Възстановен“ е като директор на НИМ през октомври 2001 г., след конкурс. Някои твърдят, че конкурсът е фиктивен, а е имало и лична протекция от тогавашния председател на БСП, по-късно президент - Георги Първанов.

Два пъти е бил в листите за народни представители на БСП — в окръзи Кърджали и в Шумен през 1997 и 2001 г., но на по-задно, неизбираемо място. Като член на Висшия партиен съвет на БСП в края на 2005 Божидар Димитров се обявява открито против решенията на ръководството на БСП. Той не подкрепя кандидатурата на Татяна Дончева за кмет на София и подкрепя независимия кандидат Бойко Борисов, с когото е в приятелски отношения. За това си действие е снет от поста водач на групата на общинските съветници на БСП в Столичния общински съвет. След това престава да изпълнява поста, на който е избран, като не се явява на сесии.

От 2002 г. е водещ на телевизионното предаване „Памет българска“ по Канал 1.

През юни 2009 г. Комисията по досиетата оповестява, че Димитров е бил сътрудник на бившата Държавна сигурност в качеството си на агент. Самият той твърди, че този факт е известен на обществеността още от изборите през 2001 година.

Преди Парламентарните избори в България през 2009 г. напуска БСП и застава в подкрепа на ГЕРБ. На изборите е избран за народен представител, след като е издигнат от ГЕРБ за мажоритарен кандидат в Бургаски избирателен район. В 87 правителство на България е назначен за министър без портфейл, който отговаря за Агенцията за българите в чужбина и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.

Библиография

Автор е на около 20 монографии и над 200 студии и статии в областта на българското средновековие, османския период и новата история. Специализирал е палеография в Париж и във Ватикана.

• „Български старини в Македония — пътеводител“ (2000)
• „Християнството в българските земи. Български манастири“ (2001)
• „Българите и Александър Македонски“ (2001)
• „Българите — първите европейци“ (2002)
• „България: Илюстрована история“ (2002)
• „България и Папството“ (2002)
• „Апилония Понтика“ (2004)
• „Разказ за историята на България“ (2005)
• „Седемте древни цивилизации в България“ (2005)
• „Войните на България за национално обединение“ (2006)
• „Истинската история на Освобождението 1860-1878“ (2006)
• „Светослав Тертер. Цар на българите (1300-1321)“ (2006)
• „Десетте лъжи на македонизма“ (2006)
• „Българската християнска цивилизация и българските манастири“ (2007)
• „Македония — свещена българска земя“ (2007)
• „12 мита в българската история“ (2007)

Статия от Wiki