Леда Гео Милева е българска писателка, преводачка, деятелка на културата и общественичка. Тя е автор на стихове и пиеси за деца и на преводи от английски, руски и френски. Тя е дъщеря на поета Гео Милев.
Леда Милева завършва Американското основно училище в София (1926-1933) и Американския колеж в София (1933-1938). Следва право в Софийския университет и завършва Института за детски учителки при Американската детска градина (1938-1940). След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София (1944-1951), главен редактор на списания "Пионерска самодейност" и "Дружинка", редактор в издателствата "Народна младеж" и "Български писател". От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българската национална телевизия. От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел "Печат и културно сътрудничество" при Министерството на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература "Панорама" и негов главен редактор от 1980 до 1991 г., депутат в Седмото Велико народно събрание, дългогодишен председател на българския център на Международния ПЕН клуб.
Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество.
Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия. Повечето от тези преводи са включени в четирите антологии, съставени от нея и съпруга й Николай Г. Попов (1918-1990): "Американски поети" (1970), "Американски негърски поети" (1975), "Нощен дъжд. Съвременна английска поезия" (1980), "Африкански гласове" (1987).
Основните книги на Леда Милева за деца са:
- „Заю на разходка“ (1946)
- „Няма време“ (1949)
- „Мустакатият Иванчо“ (1959)
- „Влакче през града“ (1960)
- „Пътечките на дъгата“ (1964)
- „Цветни приказки“ (1969, IV преработено издание 1999)
- „Когато куклите не спят“ (1973, пиеси)
- „Черно фламинго“ (1978)
- „Златоперко“ (1980, пиеси)
- „Как идва денят“ (1982)
- „Къде е хоботът на слона“ (1989)
- „Приказка за трите лисички“ (1998)
- „Карнавал в гората“ (2003, избрани стихове)
- Избрани произведения в четири тома (2009, "Двете пътечки“ - стихотворения, "Изгубеното хвърчило" - приказки и поеми, "Когато куклите не спят" - пиеси, "Светлини и сенки" - спомени, есета, интервюта)
Всички автори
