Под игото 1 - Гл. 20 - Безпокойства
Под игото 1 - Гл. 12 - Бойчо Огнянов
Под игото 1 - Гл. 13 - Брошурата
Под игото 1 - Гл. 2 - Бурята
Под игото 1 - Гл. 7 - Геройство
Под игото 1 - Гл. 1 - Гост
Под игото 1 - Гл. 16 - Гробът говори
Под игото 1 - Гл. 10 - Женският метох
Под игото 1 - Гл. 21 - Козните
Под игото 1 - Гл. 3 - Манастирът
Под игото 1 - Гл. 22 - На гости у поп Ставря
Под игото 1 - Гл. 15 - Неочаквана среща
Под игото 1 - Гл. 19 - Отзиви
Под игото 1 - Гл. 4 - Пак у Маркови
Под игото 1 - Гл. 6 - Писмото
Под игото 1 - Гл. 17 - Представлението
Под игото 1 - Гл. 5 - Продължение от нощта
Под игото 1 - Гл. 11 - Радини вълнения
Под игото 1 - Гл. 9 - Разяснения
Под игото 1 - Гл. 14 - Силистра йолу
Под игото 1 - Гл. 8 - У чорбаджи Юрдана
Под игото 1 - Гл. 18 - В Ганковото кафене
Аз съм българче
Българският език
Де е България
Майка ми
Новото гробище над Сливница
Когато бях овчарче
Под игото 1 - Гл. 23 - Друг се хваща в клопка
Под игото 1 - Гл. 24 - Две провидения
Под игото 1 - Гл. 25 - Мисията става мъчна
Под игото 1 - Гл. 26 - Едно неприятно посещение
Под игото 1 - Гл. 27 - Скитник
Под игото 1 - Гл. 28 - Във Веригово
Под игото 1 - Гл. 29 - Една безпокойна почивка
Под игото 1 - Гл. 30 - Любезен познайник
Опълченците на Шипка
Левски
Паисий
Под игото 1 - Гл. 31 - Тлъка в Алтъново
Под игото 1 - Гл. 32 - Бог високо, цар далеко
Под игото 1 - Гл. 33 - Победителите угощават победените
Под игото 1 - Гл. 34 - Фъртуна
Под игото 1 - Гл. 35 - В колибата
Една българка
Бенковски
Кочо
Под игото 2 - Гл. 01 - Бяла черква
Под игото 2 - Гл. 02 - Болните на доктор Соколова
Под игото 2 - Гл. 03 - Два полюса
Под игото 2 - Гл. 04 - Тъст и зет
Под игото 2 - Гл. 05 - Предателство
Под игото 2 - Гл. 06 - Една женска душа
Под игото 2 - Гл. 07 - Комитетът
Под игото 2 - Гл. 08 - Колчови вълнения
Под игото 2 - Гл. 09 - Огнянов председателствува
Под игото 2 - Гл. 10 - Един шпионин през 1876 година
Под игото 2 - Гл. 11 - Викентий
Под игото 2 - Гл. 12 - Зелената кесия
Под игото 2 - Гл. 13 - Радостна среща
Под игото 2 - Гл. 14 - Около един труп
Под игото 2 - Гл. 15 - Новата молитва на Марка
Под игото 2 - Гл. 16 - Пиянството на един народ
Под игото 2 - Гл. 17 - Плесница
Под игото 2 - Гл. 18 - Кандов
Под игото 2 - Гл. 19 - Утринно посещение
Под игото 2 - Гл. 20 - Кандовото недоумение нараства
Под игото 2 - Гл. 21 - Опелото
Под игото 2 - Гл. 22 - Философията и две врабчета
Под игото 2 - Гл. 23 - Лекът
Под игото 2 - Гл. 24 - Буря пред буря
Под игото 2 - Гл. 25 - Въстание
Под игото 2 - Гл. 26 - Батареята на Зли дол
Под игото 2 - Гл. 27 - Изпит
Под игото 2 - Гл. 28 - Духът в укреплението
Под игото 2 - Гл. 29 - Едно кръщение
Под игото 2 - Гл. 30 - Сремска долина пламнала!
Под игото 2 - Гл. 31 - Ново покушение
Под игото 2 - Гл. 32 - Аврам
Под игото 2 - Гл. 33 - Нощта
Под игото 2 - Гл. 34 - Утринта
Под игото 2 - Гл. 35 - Бой
Под игото 2 - Гл. 36 - Рада
Под игото 2 - Гл. 37 - Две реки
Под игото 3 - Гл. 01 - Пробуждане
Под игото 3 - Гл. 02 - Коматът на бялото гуне
Под игото 3 - Гл. 03 - На север!
Под игото 3 - Гл. 04 - Знамето
Под игото 3 - Гл. 05 - Гробища
Под игото 3 - Гл. 06 - Посланица
Под игото 3 - Гл. 07 - Неуспехите на Марийка
Под игото 3 - Гл. 08 - Ливадата
Под игото 3 - Гл. 09 - Съюзникът
Под игото 3 - Гл. 10 - Любов-героизъм
Под игото 3 - Гл. 11 - Башибозук
Под игото 3 - Гл. 12 - Историята на един невъстанал град
Под игото 3 - Гл. 13 - Продължение на историята
Под игото 3 - Гл. 14 - Важни разговори
Под игото 3 - Гл. 15 - Среща
Под игото 3 - Гл. 16 - Гибел
Иван Минчов Вазов е класически български писател, академик, смятан за патриарх на българската литература. Вазовото творчество е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. Министър на образованието е от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 г. от Народната партия.
Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли (27 юни стар стил) 1850 г. в Сопот. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважението към религиозните и битовитевъзрожденските просветителски и патриотичниГеорги Вазов и Владимир Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов. Според Борис Вазов, родът на Вазовци произхожда от Кирко Арнаудов от нестрамското село Яновени, който се преселва в Сопот в края на 18 век по време на управлението на Али паша Янински.традиции, отзивчивостта към настроения. Брат е на военните дейци
Иван Вазов завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с оригинална и преводна българоезична литература. С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към рускоезичнатапоезия. През 1865 учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо ПетковХристо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френскоезични и рускоезични книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие.
През 1866 се записва в IV клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. Освен това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. През 1868 баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 в стихосбирката „Майска китка“). През 1870 в "Периодическо списание на „Браилското книжовно дружество“ излиза и първото му публикувано стихотворение „Борба“.
Емиграция в Румъния
Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова — общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Но и там Вазов остава верен на призванието си — научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „Читалище“, вестник „Отечество“, вестник „Свобода“ и др. Една нощ избягва в Браила, живее 2-3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Никола Странджата. Животът сред българските емигранти, срещите с Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът.
След завръщането си в България през същата 1870 Вазов учителства (1872-1873) в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил, усъвършенства френски език, учи немски език, опознава бита на българския селянин. През 1875 се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет.
След неуспеха на Старозагорското въстание (1875) възниква опасност да бъде арестуван[източник?] и емигрира във Влашко. В Букурещ Вазов влиза в „Българско централно благотворително общество“ и става негов секретар. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки „Пряпорец и гусла“ (с псевдоним Пейчин) и „Тъгите на България“.
През Руско-турската освободителна война, на която откликва със стихосбирката „Избавление“, Вазов е писар в Свищов (при губернатора Найден Геров), откъдето е командирован в Русе. След едногодишен престой в града заминава за Берковица; председател е на Окръжния съд (март 1879 — септември 1880). Случай от съдебната му практика в Берковица го вдъхновява за написването на поемата „Грамада“.
Всички автори




